Българската православна църква празнува Цветница или наричан още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден.Той се

Българската православна черква празнува Цветница или именуван още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден.

Той се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-красивите пролетни празници.

Цветница е посветена на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета.

Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клончета, китки от здравец и други пролетни цветя.

След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят у дома и се слагат пред домашната икона. С тях дамите баят срещу уроки и заболявания.

Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки вълшебен заклинания, гледат през тях облака, с цел да се разнесе той далеко.

Обикновено на Цветница се извършва последният лазарски бит – " кумиченето ".

Преди обяд всички лазарки се насочат заедно към реката. Всяка госпожица носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано " кукла ".

Момите се подреждат една до друга около брега или на моста над реката и по едно и също време пускат китката, венеца или хлебчето.

Онази госпожица, чийто венец или самун бъде повлечен най-бързо от водата и излезе на първо време, се избира за " кумица " или " кръстница " на лазарките.

От този миг тя се трансформира в обект на особено почитание и респект от страна на останалите девойки.

Днес имен ден честват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.